ПЪТЯТ КЪМ БУРГУНДИЯ

На този курс професионален сомелиер ще ни разходи из земите на Бургундия. Тя се разпрострира само върху 40 000 хектара земя, в сравнение с Бордо, заемащ цели 120 000 хектара. Скромна по-размер и забележителна по престиж, Бургундия притежава най-доброто съотношение земя/слава.
В Елзас, вино-туристите запомнят само винените сортове, в Шампан - брандовете и марките, в Бордо – шатата. А в Бургундия – селцата. И то какви селца!
Днес, както и в миналото Бургундия е известна със своята достъпност, подобно на Елзас, но Елзас изневерява със своята бира. Все още там ще намерите нещо средновековно, фестивално шумно. Няма друг винен регион, който да е източник на толкова много популярни песни за вината: „Щастливите деца на Бургундия“, „Още една чаша вино“, „Да засадим лозите“, „Хайде на гроздобер“ и много други.
Бургундският апетит е легендарен. Бургундците са здрави момчета, които харесват своята храна, и обичат веселието; те са мъже на земята, които изпълняват своя дълг.
Ако има един истински, френски „винен тероар“, коренящ се в почвата, в геоложките недра, това със сигурност е Бургундия.
Тук всяко престижно име е строго очертано в поземления регистър, както и от историята и репутацията. Йерархията от *grands* и *premiers crus* се определят от това, къде е ситуирана земята. Земята е силно парцелирана. Например землището на селцето Glos de Vougeot от 51 хектара е раздробено на 90 парцела между 80 собственика. Голямото съревнование между производителите, ги стимулира да произвеждат превъзходни вина в малки количества.
***Какво ви очаква?***
Представяне на Бургундия + дегустация на 6 вина, които ще ни пренесат в тази прекрасна част на Франция:
* дегустация на вина от Шабли;
* дегустация на Пино Ноар от Кот Д‘ор;
* дегустация на Шардоне от Кот Д‘ор;
* дегустация на Шардоне от Макон.
Мултимедия и видео материали по време и след курса.
***Време за провеждане:*** целогодишно
***Времетраене:*** еднодневно
***Брой участници:*** минимален 8 и максимален 16

“- Добри ли са червените като белите? - попитах Джъстин.
- Е, нали си пил пино и преди?
Нямах представа какво може да е пино, но звучеше готино.
- Стават ли изобщо?
Джъстин поклати глава, разсмя се и каза:
- Човек, ако белите бургундски са ти харесали, червените направо ще те разбият...
Ставаше въпрос само за дълбоко интимно преживяване на радост. Вината се сменяха и всяко следващо изразяваше различно нещо, беше по-комплексно от предишното...
Тези вина не просто показваха характеристики, те изразяваха своята индивидуалност. Garvey ухаеше на смляно кафе и мока, Corton на земя и на печени сливи. При Volnayимаше сушени цветя и лавандула. Къпини, шоколад и канела се носеха от Vosne. Редуваха се леки и хрупкави, до по-топли и знойни, дори секси. Нямаше нужда тези вина да се обясняват. Бяха толкова чисти, леки, и просто приятни за пиене...”

— Рей Уокър, "Пътят към Бургундия"